Скъпи приятели,

Днес отново ще се върнем назад в историята, за да ви запознаем с най-големите успехи на пазарджишкия Ботев, който стига на два пъти до полуфинал в държавното първенство, което в периода 1924-1944 г. се е провеждало като турнир с преки елиминации между победителите в съществувалите спортни области.
През 1926 г., само след осем години съществуване, пазарджишкият Ботев постига един от най-големите си успехи, достигайки полуфинал за Държавното първенство. Ботев печели за пореден път градското първенство, записвайки убедителни победи срещу останалите местни отбори. Старши-треньор на отбора е Любомир Манев. На 18 юли 1926 г. се играе финалният мач за определяне на първенеца на Пловдивска област. Съперник на нашите е Ботев (Пловдив), а мачът се играе на игрище „Колежа”. Двубоят предизвиква сериозен интерес сред пазарджишката спортна общественост и над 250 привърженици пътуват с влака до Пловдив. Пред 3000 зрители пазарджиклии изнасят истински футболен урок на своя съперник и побеждават с 3-1. Интересен е фактът, че в последните минути нашите бележат и четвърти гол, при което домакините напускат терена и главният съдия дава край на мача, присъждайки победа за Ботев (Пазарджик) с 3-1. По този начин отборът от Пазарджик става областен първенец и получава правото да се участва в директните елиминации за Държавното първенство.
В първия кръг от надпреварата съперник на пазарджишкия отбор е първенецът на Старозагорска област Берое, който по това време носи името Бероя. Двубоят се играе на 1 август 1926 г. в Татар Пазарджик. Въпреки че старозагорци разполагат с добър състав, те не оказват сериозна съпротива и Ботев печели мача с 4-0. За Ботев играят следните футболисти: Борис Бръчков, Асен Божинов, Манол Георгиев, Стоян Божинов, Любомир Манев, Никола Кривошиев, Петър Шарлангаджиев, Китан Янков, Васил Василев, Иван Ставрев и Кръстю Генов.
Седмица по-късно се играе и двубоя от четвъртфиналната фаза на турнира, в който Ботев гостува на Орел (Враца). В състава на пазарджиклии са извършен някои промени, като са включени футболисти на бившия Левски (Татар Пазарджик). На терена излизат Борис Бръчков, Асен Божинов, Васил Томов, Костадин Нарлиев, Любомир Манев, Рад Павлов, Петър Шарлангаджиев, Никола Кривошиев, Васил Василев, Иван Ставрев и Кръстю Генов. В началото врачани оказват сериозна съпротива и дори откриват резултата. До края на полувремето, ботевци успяват да отбележат два гола, а след почивката превземат противниковата врата още три пъти и с това слагат точка на спора, печелейки с убедителното 5-1 на чужд терен.
Полуфиналът се играе в Татар Пазарджик на 15 август 1926 г. Съперник на нашите е настоящият първенец Славия (София). Двубоят логично завършва с победа за по-класния тим на белите с 6-2, но резултатът в никакъв случай не отразява реалното съотношение на силите, тъй като Ботев играе много добре, въпреки умората от тежкия сезон и оказват сериозна съпротива на един от най-добрите отбори в страната по това време. Съставът на Ботев от този мач: Борис Бръчков, Асен Божинов, Манол Георгиев, Стоян Божинов, Любомир Манев, Никола Кривошиев, Петър Шарлангаджиев, Китан Янков, Васил Василев, Иван Ставрев и Кръстю Генов.
Месечното издание на пазарджишкия клуб „Известия” обявява ползите за футболния клуб и в частност за спорта в града ни като грамадни, тъй като освен славата, футболистите са имали възможността да опознаят футболистите на други клубове и да добият реална представа, че могат да се борят успешно срещу всеки отбор в страната. От друга страна, тези мачове са предизвикали огромен интерес сред пазарджишката общественост и са били посетени от няколко хиляди души, въпреки неудобните часове и игрище.

През 1935 година Ботев (Пазарджик) отново стига до полуфинал. За наставник на тима е привлечен Кики Йовович от София, който по-късно ще изведе отбора на Левски (София) до шампионската титла. Тимът печели градското първенство за 17-и път, изпреварвайки своите градски съперници Левски и Бенковски. На областния финал ботевци печелят с 2-1 срещу пловдивския Парчевич и стават областни първенци. Жребият е благосклонен към пазарджиклии и те почиват в осминалфиналната фаза на Държавното първенство, и се класират директно за следващия рунд. Там съперник на нашите е плевенският Победа. На 15 септември 1935 г. Ботев побеждава със 7-1 и се класира за полуфинала, където губи от Тича (Варна) с 0-7 на стадион Юнак в София.
Тези успехи се оказват единственото по-сериозно постижение на тима за дълъг период от време. През 40-те години пазарджишкият Спартак стига до осминафинал срещу Левски (София) на 03.04.1949 г. и губи с 1-4 и отпада от надпреварата. През 50-те години с повече отбори в града те се борят за градската купа и не постигат успехи за националната такава. През 60-те и 70-те години пазарджишкия Ботев се подвизава сравнително успешно в първенството на Южната Б група, но не успява да запише по-съществени успехи в турнира за купата на Съветската армия. Чак през 1988 г. пазарджиклии успяват да запишат по-сериозно присъствие в турнира за Купата на България, достигайки до четвъртфинал, постижение, което е дублирано и през сезон 2003/2004 г. За тези мачове ще си припомним в следващата част от обзора на успехите на пазарджишкия футбол.