Половината от сезон 2008/2009 вече е в историята. Верни на традицията, нашият екип отново прави обзор на есенния дял на шампионата. След края на срамния сезон 2007/2008, в който Хебър се бореше за оцеляване в трета дивизия и в крайна сметка се спаси в последните кръгове, настроението у по-голямата част от привържениците на футбола в Пазарджик беше минорно. След мъките, преживяни с любимия отбор по села и паланки, оптимистичните настроения в града ни относно представянето на тима бяха малко, въпреки шумните обещания от ръководството, че през този сезон тимът ще гони промоция в професионалния футбол. За разлика от миналия сезон, когато отборът започна предимно с голобради момчета, през лятото в клуба акостираха опитни футболисти със сериозна кариера зад гърба си – братята Адалберт и Мартин Зафирови, Генади Симеонов, Владимир Йонков, Михаил Ролев, Валентин Найденов, Румен Петров, който беше играл за пазарджиклии в А група през сезон 2000/2001, и неговия син Росен Петров. Към тях се присъединиха вратарят Костадин Янев и Лазар Спахиев от Пирин (Гоце Делчев), Иван Курбанколев, както и роденият в Пазарджик, юноша на ЦСКА Димитър Дечев и юношата на Ботев (Пловдив) Цветан Панайотов. По средата на есенния полусезон бе привлечен и Хари Бориславов.
В предсезонната подготовка хебърци постигнаха убедителни победи срещу Германея (Сапарева баня) и Марица (Огняново), но в същото време записаха неуспехи срещу по-сериозни отбори (загуби с по 0-1 от Спартак Пловдив и Левски Елин Пелин, и с 3-4 от Левски Долна Баня).
И така дойде време за старта на новото първенство. Жребият изправи Хебър срещу Витоша (Бистрица) в първия кръг. На стадиона в софийското предградие Хебър не приличаше на себе си и логично загуби с 1-3. Последва резонна домакинска победа със същия резултат над Пирин (Разлог), но в следващия кръг зелените отново загубиха срещу непретенциозен съперник – 2-3 при гостуването на Миньор 1919. Предстояха първите сериозни изпитания за сезона. На „Бенковски” трябваше да гостува Малеш (Микрево) – един от стабилните отбори, които още преди началото на сезона афишираха своите амбиции за нещо голямо. Още от началото на мача, хебърци показаха на своите гости, че този път няма да им е лесно да спечелят. Ветераните Адалберт Зафиров и Генади Симеонов дадоха надеждна преднина за Хебър, а гостите стигнаха само до почетно попадение в края на мача. Седмица по-късно Хебър завърши наравно като гост на друг отбор, преследващ високи цели - Левски (Елин Пелин). Спечелените 4 точки в тези двубои дадоха надежди за феновете в Пазарджик, че този сезон отборът ще се представи доста по-добре в сравнение с предходния, а от своя страна футболистите ги зарадваха с една серия от 5 поредни победи, която изпрати отбора на върха в класирането. Последователно жертви на пазарджиклии станаха Велбъжд Кюстендил, Чепинец (служебна победа заради малтретиране на съдиите от страна на домакините), Септември (Симитли), Пирин 2001 и Струмска слава. В 11-ия кръг Хебър направи грешна стъпка, завършвайки 1-1 като гост на Люлин на разораната нива в едноименния столичен квартал. Подопечните на Христо Марашлиев, обаче бързо се върнаха на победния път побеждавайки в Кюстендил общинския Велбъжд и Места (Хаджидимово) на „Бенковски”. Хебър бе свален от върха след загуба с 0-1 в Долна баня от местния Левски. Последва резонна домакинска победа срещу Сливнишки герой с 1-0, с което Хебър си върна за отпадането от турнира за купата на България по-рано. Двубоят в Бобов дол сякаш сложи началото на края на приказката за Хебър. Миньорите победиха с 2-1 и предизвикаха сериозни трусове в пазарджишкия лагер. Обстановката в съблекалнята бе нажежена и доведе до напускането на Димитър Дечев и Иван Ранчев. Докато ръководството губеше времето си в патентоване на емблеми на английски език, добрата атмосфера в клуба се изпари, а играта на футболистите претърпя сериозен регрес, довел до злощастно домакинско равенство с Банско 2-2 след като хебърци си бяха осигурили комфортен аванс от 2 гола преди почивката. След този мач от тима бе освободен вратаря Костадин Янев. В последните два официални мача за годината Хебър записа минимални победи с по 1-0 срещу Германея (Сапарева баня) като гост и Ботев (Ихтиман) като домакин и оформиха крайния си актив от есенния дял на шампионата постигайки 12 победи, 3 равенства и 4 загуби и голова разлика 34-20. Така Хебър ще прекара зимната пауза на трето място в класирането, като изостава само на 3 точки от лидера Миньор (Бобов дол). Любопитно е, че само за първата половина от това първенство, Хебър спечели 39 точки – точно колкото успя да постигне през целия изминал сезон 2007/2008. Съвпадението е пълно и по отношение на отбелязаните голове за есента на 2008 и за целия предходен шампионат – по 34 точни попадения.
В турнира за купата на България Хебър се представи под очакванията. Отборът спечели областния финал в турнира, побеждавайки съгражданите си от Бенковски едва след изпълнения на дузпи. В следващия кръг, обаче пазарджиклии загубиха от Сливнишки герой с 2-3 и пропуснаха добра възможност да натрупат добър опит и имидж срещу някой от професионалните клубове в страната. След този мач си тръгнаха и баща и син Петрови.
Още по-невзрачно бе представянето на тима в турнира за Купата на Аматьорската лига, където Хебър бе елиминиран от Марица (Огняново). В този мач в игра влязоха и нигерийските играчи Майк Муила и Кингсли Оноха, но разочароваха с изявите си, а последният бе репатриран в родината си. Въпреки това трябва да поставим положителна оценка за представянето на Хебър през есенния полусезон, защото основната цел и мечта на всички фенове е отборът отново да заиграе в професионалния футбол. Добрите резултати от есента и малкото изоставане от първото място са добри предпоставки за атака на Б група през пролетта.
Със съжаление трябва да отбележим и отчайващо ниската посещаемост на домакинските двубои. За целия есенен полусезон на стадион „Бенковски” присъстваха общо 1 150 души, което прави средна посещаемост по едва 127 души на мач – колкото е приблизително населението на един панелен блок в жилищен комплекс в града. Победата над Сливнишки герой се оказа най-посетения мач в Пазарджик за тази есен. Тогава на трибуните присъстваха 170 зрители. Едва ли липсата на афиши в града преди домакински мач е основната причина за това. Нещо трябва да се промени в това отношение, тъй като всички виждаме на каква посещаемост се радват отбори от далеч по-малки градове, независимо дали играят в А, Б или В група. Тук е мястото да призовем всички, които обичат футбола да започнат да посещават по-често мачовете на Хебър, защото Хебър е представителния отбор на града и има нужда от по-голяма подкрепа, независимо от моментното си състояние.

Ето и представянето на отбора, изразено в цифри:

Мачове: 19 (9 в Пазарджик и 10 като гост)
Победи: 12 (8 като домакин и 4 като гост)
Равенства: 3 (1 като домакин и 2 като гост)
Загуби: 4 (всичките на чужд терен)
Вкарани голове: 35 (3 от които служебно)
Допуснати голове: 20

Голмайстори:
10 гола – Генади Симеонов
5 гола – Мартин Зафиров
4 – Адалберт Зафиров
3 – Владимир Йонков
2 – Хари Бориславов
1 – Валентин Найденов, Димитър Дечев, Иван Ранчев, Петко Нихтянов, Росен Петров, Стойчо Бойчев, Цветан Панайотов

Участия в мачове:
18 – Валентин Найденов, Владимир Йонков
17 – Генади Симеонов, Борислав Петров, Адалберт Зафиров, Николай Попов
16 – Васил Геров
12 – Костадин Янев (13 получени гола), Мартин Зафиров
11 – Димитър Дечев, Димитър Стоянов
10 – Хари Бориславов, Петко Нихтянов
9 – Цветан Панайотов
8 – Михаил Ролев (7 допуснати гола), Иван Ранчев, Йордан Чолов
7 – Стойчо Бойчев
6 – Румен Петров
5 – Валентин Живаков, Иван Курбанколев
4 – Атанас Георгиев, Росен Петров, Калоян Тохтуков, Стоян Начев
2 – Майк Муила
1 – Димитър Христов

Общо 27 използвани играча

Посещаемост:
Общо: 1 150 души, средно по 127 зрители на мач
Най-посетен мач: срещу Сливнишки герой (Сливница) – 170 зрители
Най-слабо посетен мач: срещу Банско 1951 – 80 зрители

Най-често срещан резултат: 1-0 (5 пъти)
2-1; 3-2 и 1-1 по два пъти
Най-голяма победа: 4-0 срещу Места (Хаджидимово) на 19.10.2008 г. в Пазарджик
Най-голяма загуба: 1-3 от Витоша (Бистрица) на 17.08.2008 г. в Бистрица